28.10.2008г.

Снощи слушах съветите, които моят съпруг даваше на сина ни за аналогична ситуация. Направо онемях и си дадох отново сметка за моите терзания и размисли. Мъжете са си тапирести животни и даже твърде безчувствени и себелюбиви. Е, не всички, но болшинството. Гледам го в очите и не знам какво мисли. В следващия миг чувам съвети и разяснения, които ме накараха да изтръпна. Той не съжалява за това, което е направил. Значи, че не е осъзнал грешката си и е безкритичен, а аз съм мерела със своя аршин. Не знам дали така ще мисли ако аз постъпя като него и много ми се иска да направя нещо такова и да видим той как ще реагира. Неговата сигурност идва от това, че аз не съм способна да изневеря, а и съм от „жените, които не могат“. И това го чух в разговора – има жени, които го умеят това и такива като мен, които не умеят да флиртуват с мъжете и не са интересни. Какво не бих дала да го нараня така както той мен ме нарани. И да знам какво мисли наистина, какво го вълнува и защо разсъждава така. Започвам да си мисля, че е с двойнствена душа и твърде неискрен, и че проблемите му се коренят дълбоко в детството му. Не знам обаче дали си дава сметка, че ме отдалечава от себе си и ако не се бори да ме задържи, то рано или късно аз просто ще избягам от него. Трябва искреност и много такт след това, което направи за да ме върне наистина при себе си. Усещам хлад в сърцето си и най-вече липса на тревога в душата си. Това ме прави и по-силна и по-независима от него. Започнах да мисля повече за себе си и основно за децата си. Той не си дава сметка какво може да загуби и ако не се промени и не изпълни обещанията, ще си е виновен сам за последиците. Един път се дава шанс…..

Размисли

Дните просто отлитат неусетно в работа, в трескава подготовка за изпит, около бермудския триъгълник вкъщи. И като се обърнеш назад нищо не е останало – само спомена за сивото ежедневие, тревогите и забързаността на времето. Но болката от предателството си стои загнездена и впила страшни нокти в сърцето. Всеки един момент е готова да изскочи и да си изтърколи от очите с неспирни сълзи, да замръзне на устните с вик, да стегне душата ти с клещи. И нищо не може да я накара да се скрие, да забравиш. Само малко се потулва и чака отново да я повикат с груба дума, непремерен жест, повишен тон…. Когато си романтичен и нежен, и когато около теб има хора, които не те разбират това често се случва. Защо е толкова жесток света? Защо хората не ценят красотата и нежността, а сякаш се стараят непременно да я наранят?
Ето с мен се случва почти всеки ден нещо, което ме кара да се затварям в себе си и да не допускам никого. Това го изградих с времето, защото много шамари от съдбата получих, много горчилка и много болка. Най-близкият ми човек ме предаде, излъга и манипулира сума време, раздели ме от роднините ми, остави ме сама в безтегловност. И сега не вярвам на никого.
Искам да съм щастлива, но какво щастие може да има човек, който постоянно се страхува да не бъде отново наранен?
Мислех си, че като възпитам партньора си в нежност, внимание, романтичност и желание за изненади непременно ще ги получа. Уви! Оказа се, че това съм го възпитала, но той го е дал на чужда жена! А за мен – ако децата го накарат да направи жест или дори те самите го направят! Както и да е, давам си сметка, че твърде много дадох от себе си за един чужд и непознат за мен човек, който мислех за моята скала и моя най-голям приятел. Обичах го с цялото си сърце, боготворях го, стараех се да бъда безупречната съпруга и майка. Сега си мисля, че това е било грешно. Не е трябвало да давам и да се раздавам толкова много. Трябвало е да запазя и нещо за себе си, едно неприкосновено кътче в душата ми, което да е лично мое. Така нямаша да бъда толкова наранена.
Да разбереш, че си бил обект на съзнателна манипулация и то по най-жесток начин е много болезнено. И това е, което не се забравя, не толкова самата изневяра. Тя по-скоро е предателство. Да чуеш, че запълвал липси, че бил увлечен, че си е търсел сам тази връзка е също толкова болезнено, колкото и да чуеш с подробности какво говори съпруга ти на любовницата си.
И после иска да забравя! Но как се забравя, като почти всеки ден с нещо ти се напомня за това. Да, забравянето е процес, както го нарече моя съпруг, но трябва и време, и много обич и нежност от негова страна. Трябва да измие греха, да изтрие сълзите, да потуши болката, и най-вече да върне загубеното доверие. Трябва да даде от себе си….. Да го пожелае и да го направи. А после, ще видим…

21.10.2008г.

Най-после се почувствах малко по-добре. Бях на конференция и там се видях с много колеги. Явно много ми е липсвал този контакт, защото се натоварих с положителни емоции. Видях в очите им скрито възхищение и получих няколко комплимента. Та аз наистина за възрастта си изглеждам страхотно. Mоя мъж само може да загуби. Трябва да си вдигна главата, да си подредя приоритетите и естествено него да го избутам на последно място. Вече усещам някакъв хлад и в своето сърце. Оня ден се разплаках спонтанно на масата, но не му казах защо.

16.10.2008г.

Сякаш нещо се скъса в мен снощи. След случката, разговора и последвалия срив се чувствам сякаш пречупена, смачкана и изтерзана. Нямам сили да живея и да продължа нататък. Човекът до мен е непознат и някак си чужд. Искам да остане, а се страхувам от него. Искам да го разбера, да проникна в душата му, а не мога. Изпитвам ужас от бъдещето. Какво ли ще ми поднесе още? Той иска от мен да забравя какво се е случило, да загърбя черни мисли и да го обичам така както съм го обичала. Та нали трябва сам да извоюва това и да се бори за любовта. А аз не съм сигурна в него и ми е трудно да му повярвам.
И какво от това, че научих частично истината – не ми стана по-добре, а даже по-зле. Значи всичко е било както съм го заподозряла – започнало е от Италия, бил увлечен, той бил инициатора и си го е търсел и т.н. Сега се чувствам още повече предадена.
Искам да си вдигна главата високо, да го погледна и да му кажа – „Е, сега е твой ред да се бориш за мен, да ме върнеш при себе си и да ме накараш да повярвам, че съм най-важното нещо в живота ти. Как ще го направиш си е твой проблем, но аз не ти вярвам все още. Ти я защитатаваш, ти й даваш шанс да ме наранява чрез теб, ти самия ме нараняваш. Как да ти повярвам?“
Съсипах се, съсипах си живота. Бавно и постепенно сърцето ми се вледенява и започвам да усешам не любов, а празнота….Той е жесток, много жесток и снощи отново го видях и чух. Не зная дали осъзнава това, което прави с мен, дали си дава сметка какво точно иска от мен. Защото не може да иска от раз да забравя и загърбя увлечението му или както я наричаше често „пристрастие“. (Емоционалната изневяра е още по-страшна и още по-болезнена.) Не си ли дава сметка, че такова нещо не се забравя, то само може да избледнее ако се постарае да покаже, че е друг човек, че е помъдрял, че е достоен. В моите очи той продължава да ме манипулира и да ме мачка гадно. Как да му простя?
Искам да си върна усмивката, искам да съм щастлива, но с него и с неговия нрав това никога няма да се случи. Той ме изолира от всичко и в момента както сме сами ние просто няма за какво да си говорим. Снощи се изтерзах до полуда и не разбирах защо е толкова жесток с мен и какво всъщност бях направила толкова, че предизвиках тази гневна реакция, тази студенина и всичките онези думи изсипани отгоре ми…..

13.10.2008г.

Искам да побликувам цялата болка, която изпитах, да разкажа за ада през, който минах и за предателството на един мъж, който не се спря пред нищо за да получи това, което искаше…. Знам, че няма лек, но може би като кажа гласно какво съм чувствала ще ми олекне…. Може би ще намеря правилния път за себе си, ще открия себе си, ще се поуча от грешките си и ще продължа напред с гордо вдигната глава на достойна жена.
Ще разкажа за една човешка съдба, за една психически малтретирана и обиждана нежна душа, само защото е заподозряла изневяра и е намерила сили да я докаже записана на диктофон. Едно е някой да ти се обади и да каже, че съпруга ти има любовница, и друго е да чуеш със собствените си уши какво казва мъжа ти на любовницата си. Само, който го е преживял може да ме разбере каква болка изпитах и как се разкъсах на хиляди парчета. Как целия ми свят се срути и човека, когото боготворях, обичах и мислех за достоен се срина на земята от висините, в които летеше. Как този човек си мислеше, че понеже е добър манипулатор ще му се размине, ще си живее спокойно в семейството и ще получава всичко, което иска…..
И така цялата история е с 2 годишна давност. Ще предам част от терзанията, мислите и съмненията, и промените, които настъпват неизменно.
Дано Господ е с мен и да ми помогне да се справя с този проблем, да се извися над тези неща. Нека да успея да намеря най-правилния път и да осмисля живота си.

Изповед

Много мислих по въпроса с чувствата и живота ми оттук нататък. Трудно ми е да забравя случката и да простя, макар дълбоко в душата си да съм простила. Всъщност простих на себе си, за да продължа напред и то заедно с него. Само, че ми е тягостно на моменти, на моменти изпитвам гняв и искам да му издера лицето, на моменти го обичам безумно и искам да потъна в очите му и в прегръдката му, на моменти го гледам и не вярвам, че съзнателно ми причини това, даже искам да го мразя…..
Искам да му повярвам, да погледна напред и да се радвам на мига. Искам го от цялото си сърце, но онези думи записани на диктофона ме парят дори и в съня ми и ми напомнят за онази страшна болка, която разкъсваше тялото ми на хиляди парчета. Как се забравя това?
Трудно ми е да се върна в ежедневието, да забравя обидите, страшните думи, хулите, сръдните и всичко останало през последните цели 2 години, че даже и половина….
Като бич плющят думите, че не съжалява за нищо, което е направил, че ако направя нещо от рода да й ударя плесница – последиците ще са за мен, че към мен изпитвал чувство на дълг и отговорност, че съм от „Странджата“, че ще ме съди за това, че съм го подслушвала, че го отблъсквам и т.н. – не ми се пишат всичките неща, които съм чула.
Давам си сметка, че всъщност съм психически малтретирана жена.
Дали ще превъзмогна болката и огорчението, дали ще се справя с предизвикателството и да продължа напред с гордо вдигната глава на достоен човек, какъвто съм? А той дали ще се осъзнае и дали ще се промени?

Как искам

Как искам отново да се върне
Онази непринудена любов,
Как искам отново да огрее
Слънцето в моя блед живот.
Как искам смеха да се завърне,
И песните, и нежните слова.

Как искам нивга
да не се бе случвало това,
което изтръгна болката една,
което ме попари с огнен дъх,
което изпепели душата ми,
което разкъса сърцето ми….

Сега е трудно да се продължи,
С тез мисли, с предателството ти.
Сега е трудно да се прости,
Но трябва заради децата ни…

Опитвам се да си простя, че вярвах,
Че мислех те за мой приятел верен,
че споделях всичко с теб,
че те обичах с плам и нежност,
че стоях до теб във труден миг….

Какво дари ми ти в замяна?
Каква отплата отреди?
Какви обиди изреди със съскащ глас!
А, колко виновен тогава си бил!!!

Научих те да бъдеш нежен,
Научих те да бъдеш мил,
Научих те да си различен,
защото за себе си го исках,
а ти го даде със сърцето си цяло
на една недостойна жена….

Аз протягах ръце с любов,
Молех, жадувах за нежни слова,
За прегръдка гореща една,
За страстни целувки безброй,
И още толкова много неща.

Какво получавах – гневни слова,
Смаразяващ поглед далечен,
Съскащ със омраза глас
И хули, хули безброй…..

Трябва много да мразиш човека
За да го така нараниш…..

И за мен остана загадка една – Защо?
Защо ми причини това?
Защо ме нарани, нали достоен беше ти?
И силата в ръцете ти, но не в душата ти!

Искам нивга да не се бе случвало това!
Искам да чувам само аз нежните слова,
Искам да бъда аз жената в твоя живот,
И за мен да бъде любовта,
Обвита в облак от искри, с омайни очи,
Със нежните пръсти, галещи трепетно,

Искам си живота, искам си семейството,
Искам си мъжа, но вече е късно…
Дали някога ще се върне доверието,
Дали някога ще повярвам, че си се променил?

09.10.2008г.

Oбич

Обичам те много, но лошо постъпи ти!
Болка и огромно страдание ми причини!
И доверието с лека ръка разруши!
Часовникът на живота ми с трясък строши!
А душата ми в един миг изпепели!
Мъката се загнезди в сърцето ми!

Тъгата извира със сълзи от очите ми!
Единствено малката надежда струи!

Животът ми уви трябва да продължи!
Е, не е лесно да се прости, но трябва, нали!
Любовта е една и макар сега да тъжи!
Александър си само ти и надявам завинаги!
Ясен лъч бе за мен в небето и остани!

Дали ще бъдем отново толкова близки?
А доверието дали отново ще се появи?

Прекалено много време ме лъга и вини!
Рискува да ме загубиш, без да се замислиш ти!
Обичаш уж, но сякаш само с думи, докажи!
Съдбата си не проигравай, размисли!
Това съм аз – любяща искрено и нежно!
Явно не достатъчно за теб – не знам какво друго да дам
за да видиш в мен жената, за да разбереш душата,
да осъзнаеш грешката си ти, за да простиш на себе си дори!
Какво ли друго да ти кажа в този ден – за мен най-съкровен,
когато клехме се във вярност до старини, когато с обич казах “да”!
Когато вярвах в теб, когато мислех те за моята скала!
Когато раждах твоите деца, градихме дом,
изглаждахме с кавги различията си……..
И как в леглото криех се със трепет, очаквах ласки, топлина
и мигом забравях за онези страшни неща и грозни думи в твоите уста,
отправени със ярост и страшен съскащ глас.
Мислех си – къде греша? Емоцията ми и невъздържаността,
всеотдайността или какво те тласна да направиш туй и нараниш…..
Сега не знам какво да чувствам, да вярвам ли, да ти простя или
какво да направя за теб – за да знам, че ще бъдеш ти, а не
онзи непознат, със студени очи и гняв, че те виня или тъжа…
Какво да направя за да се върнеш ти при мен и аз при теб?

Изнизаха се дни от онзи страшен ден, но болката струи с не малка сила,
Защото ми е трудно да повярвам, че си се променил – поне видимо не си!
Защото ми е трудно да те разбера, да погледна от страни!
Защото ми липсват много неща, но ти не разбираш сега!
Не си ме разбирал и преди, повече търсеше несъвършенствата ми!
Виж ме с очите на мъж – аз съм достойна жена, макар и не толкова красива,
но с много чар – мечта за всеки, запазила и бранила семейното огнище!
Била съм плътно зад теб във всеки един миг, била съм с теб винаги!
Създадох ти дом и уют, възпитах деца ни и съм горда с това,
но все навеждам несигурно глава, а нямам основание за това.
И дано не си останал при мен само заради уюта и дома!
Дано наистина си отрезнял и останал заради самата мен!

Дали ме заслужаваш, се питам често – не знам!
И дали наистина си ме обичал – също не знам!
Знам само, че те обичах силно, страстно и те боготворях!
Желаех нежност, разбиране и понякога дори само гушване!
Желаех страстна целувка и нежна ласка,
нежни ободряващи слова в труден миг за мен!
Желаех да бъда единствената аз и само аз!
Но явно в дебрите на любовта прекалено сигурна бях в теб,
затова и толкова боли предателството ти!

Заради нас двамата искам да намеря прошката в душата си,
и мисля, че го направих когато падна пред мен на колене,
и помоли с искрен ( според мен ) и тъжен глас за прошка.
Направих го в мига, когато се отдадох отново,
когато ежедневието стана факт, макар, че исках
да изкупиш вината си по друг начин….., да страдаш
- е, не колкото мен, но почти… но ти си щастливец, нали!
Оказах се твърде добра и в мен надделя любовта….
Но знай, че няма втори път да простя нито лъжата,
нито грубостта, да не говорим за другите неща!
Бъди честен с мен, открий красивите ми черти,
върни усмивката ми, изтрий сълзите ми, намали болката ми,
върни доверието, желанието, сигурността
и се научи да цениш това, което имаш!
А ако смяташ, че не си щастлив, че не сме един за друг,
че обичаш друга – отиди си без лъжа и без обиди!
Не казвай “обичам те”, ако не го чувстваш, защото
думата не е достатъчна, има нужда от дела.
Предизвикателства винаги ще има в живота,
сигурно ще срещаме и по-добри, и по-съвършенни от нас,
но няма да е същото – няма да ги има онези години,
нито това, което е било само между нас и около нас!
Човек трябва да знае какво иска и да може да устои на съблазни,
защото не е нужно да се нагрубяваме, да лъжем, да се нараняваме!

Е, това е в този миг съдбовен, миг на равносметка,
миг от дългия път, по който сме вървяли заедно,
миг с много болка, която от този ден на татък ще скрия,
и ще дам на себе си шанса да бъда отново щастлива!
Прошката е необходима за всеки – ще се вгледаш в себе си,
ще се оцениш и ще се извисиш над дреболиите!
Времето ни е твърде малко за да скърбим, за да се виним!
Има толкова хубави неща в нас самите и около нас!
Трябва да ги открием, ако ги търсим и искаме!!!
Заслужава си да се живее и да се радваме на живота.
Заслужава си да бъдем заедно от тук и да напишем
Нов край, надявам се по-щастлив и по-смислен!
Аз го искам с цялото си сърце, дано го искаш и ти!!!
Дано заради нас и бъдещето намериш пътя към моето сърце,
дано успееш да задържиш истинската обич, която имаш в ръцете си,
тя все още тлее – малко е нужно да запалиш огъня!
Ако го искаш – ще намерим отново изгубеното щастие!

Обичам те! Обичай ме и ти, но се бори за любовта!
Това е моето послание за теб в тоз прекрасен ден!!!
Прощавам ти !!! И ти прости на мен!!!

31.08.2008г.

Коледно послание

Обичах те безкрайно,
може би не толкоз явно,
но с много нежност и тайно
с мечта една, достойно…..

Раздавах себе си без жал
за теб и за децата,
и нищо не оставях
за мен самата.

Обичам те, но вече не така,
обичам те с тиха топлота!
Обичам те и запомни
ти беше моята скала
за всичко до сега!

Макар, че не веднъж
с гръм и трясък исках аз
да чуеш и да разбереш,
че ти единствен си за мен,
и не бива да ме нараняваш!

За туй в Коледната нощ
желая да се извиня за грубостта
и да кажа със притихнал глас:
“Прости ми ти и забрави,
любовта виновна е, и болката…
Прощавам ти и аз,
и всичко ще се нареди
щом двама сме до старини!

Обичай ме и ти,
но искрено и с нежност,
за която толкова жадувам!”

24.12.2007г.

Равносметка

Вече съм на четиридесет и пет,
И с тежък товар на плещите,
С болка огромна в сърцето
С пепел посята в душата

Гледам се аз в лицето,
Очите ми вехнат в тъга,
Устните ми с увиснали ъгли,
Зъбите стиснати с болка
И вик замръзнал зад тях.

Нима го заслужих?
С какво и защо?

Сякаш вчера имах крила,
С любов във сърцето,
с вяра в душата, щастлива,
че имам прекрасни деца,
че имам до мен мъж – скала.

Отнеха ми всичко в един миг,
Потънах във бездна и мрак,
Без изход, без лъч светлина,
Само студ и тъма, сковали
Душата ми нежна и крехка.

Скалата на моя живот
Вече е с друго лице
Очите тъмнеят от грях
Сърцето тупти с друг ритъм
Ръцете, които обичах са чужди,
Студени и сякаш различни.

Изслушах обиди, клетви и
Неискрени думи, лъжа.
И най –гадното от всичко това
Че аз съм виновна – съзрях
Изневяра и видиш ли обвиних
А той е невинен- кристална сълза
Не съм го разбрала, обичал ме бил.

Поздрав – послание изпратен на чужда жена,
Че тя е прекрасна, изключителна и една,
Че той я обича и прекланя глава,
Че вече година позволява това.

Питам се – защо страдам така
Та той не заслужава това
Щом с лека ръка и чисто сърце
Предаде семейство, любов
И после изми съвестта
С обиди и хули, с кавги
Колко съм лоша, колко съм зла,
Как не разбирам и как не ценя!
Потънах в земята от срам, че аз съгреших
Да видя вина в него – невинния.
Преглъщах сълзи, усещах стрели-
Безбройни забити във мен
Не можех да дишам,
Не можех да виждам
И чувах отдалече,
Колко прекрасна е тя
Как би ми била пример на мен -
Недостойната жена, мърмореща,
Дебнеща, сърдита, отблъскваща,
Него неземния принц, достоен
Ласкаещ и див, повлякъл крака
След една фалшива жена,

А на мен не дава свобода
Аз съм жената в дома,
Аз съм уюта, е – гадно е това!

19.11.2007г.