14.11.2008г.

Днес е един прекрасен, слънчев, есенен ден, а моята душа е мрачна. Нямам желание за нищо. Не ми се говори с никой, не ми се разхожда покрай морето, дори на фитнес не ми се ходи, на шопинг терапия също. Бързах да се върна от работа у дома  и да се скрия. Не ми се гледа телевизия, не ми се четат книжки, не ми се слуша музика. Просто нямам желание за нищо. Това говори за депресия и тя вече продължава твърде дълго.

Може би защото и децата ги няма и не ми стига, че ги чувам само по телефона. Но те са вече големи и със свои проблеми.  И би трябвало да съм щастлива с такива прекрасни деца, да се смея и да се радвам всеки ден…..

Намирам си поводи да тъгувам, да се самобичувам, да си търся кусури, да се връщам назад във времето и то най-вече да си спомням несгодите. Никога не съм била толкова негативен човек и сега не се харесвам. Искам да си върна усмивката, да съм щастлива, да се радвам на всеки един миг….. искам, а не правя нищо за това. Сигурно накрая ще се разболея наистина. Толкова много неща ми липсват, а колко малко ми трябва да съм щастлива.

Понякога ми идва да изкрещя, че го мразя затова което ми причини, затова че ме е предал, че ме е лъгал, че ме мачкаше умишлено, а понякога ми е безразлично всичко. Понякога като го гледам заспал пред телевизора ми идва нежно да го погаля и да го целуна и да му кажа, че все още го обичам…. В душата ми е буря от всякакви чувства. Но най-ясно изпъква болката. Тя ме е обхванала с клещи и направо ме задушава. Непрекъснато чувам в ушите си как я наричаше с най-нежни имена, как я прегръщаше горещо и целуваше навсякъде, как и шепнеше, че я обича…. И какво му е дала тя, че толкова се беше влюбил и толкова много е дал от себе си за нея? Мнооого ме болииии…… Боли ме, че беше гаден с мен през всичкото това време, когато се е „лигавел“ с нея. И как ме манипулираше само! Та само за това трябва да не го погледна, а не да му давам шанс….Трябваше да остане сам или като е толкова влюбен да отиде при нея -  тя  да се грижи за него, тя да му изгради ново семейство.   Мнооогооо ме болиии…. Не знам дали някога ще забравя това, което чух по диктофона. И дали някога ще  му повярвам,  дали някога ще го обичам така както преди, дали някога ще бъда отново щастлива. Не пожелавам на никой да чуе със собствените си уши какво говори любимия му човек на любовницата си. Това е просто безумно сриващо и убиващо. Да разбереш, че независимо от всичкото добро, което си направил за този човек, той е предпочел една фалшива и лека жена, поздравявал я с красиви песни, подарявал й подаръци, всеки ден я засипвал с куп нежни имена, прегръдки и целувки. А в същото това време ти се грижиш за него и получаваш хули и гадни приказки ако му намекнеш, че се съмняваш в неговата коректност. Засипваше ме със злоба и заплахи, че ще се махне от мен, че съм го ревнувала, че той бил достоен и че ме обичал. И…Господи излиза от къщи, дига телефона и започва да реди с нежен глас на чуждата жена нежни имена и с къдрав смях да й се радва….Каква гадост… Как се прощава това и как се забравя…

Може би като пиша малко ми олеква.

Не мога да проумея и не знам защо реших да му дам шанс. Може би защото все още го обичам и защото дъщеря ни ме помоли……..Не знам… Дано намеря сили в себе си и да продължа да живея. Пред него се държа, защото той изпада в гняв, че съм му напомняла, че съм го връщала назад, че той си изпълнявал обета…. Да, но не може да изтрие стореното…. Не може да премахне болката, а тя ме съсипва. А и на тази курва нищо не й се случи. Нейният съпруг дори и не подозира. Нейното семейство не се разруши…