:-(

:-(

Днес не знам защо, но съм много тъжна. Не ми се говори и още малко ще се разплача. Отново сутринта се събудих с неприятен привкус от близкото време и лошия спомен.

Искам да се отърся от това и да го загърбя, но не мога. Не мога да забравя.

Искам да се радвам на всеки един миг, но ми липсват много неща. Душата ми е изтерзана и трябва нещо много силно да я изведе от транса. Не знам кога ще стане това и дали моят съпруг ще намери пътя към мен. В момента всичко е в неговите ръце.  А ако някой друг намери пътя към мен и запълни моите липси? Тогава какво?