Още един ден

Оказа се, че не познавам съпруга си макар да имаме вече 25 год. съвместен живот. Просто съм го приемала такъв какъвто съм искала да бъде, а не какъвто е в действителност и затова сега съм много разочарована и не му вярвам. Всъщност последните две години се замислих за странностите му, за успешните манипулации, за себелюбието му, за голямото му самочувствие и силното его. Мисля, че основно се ръководи от това на него да му е добре, да му е спокойно и е много важно какво мислят чуждите хора за него. Всъщност не знам. Разбирам само, че далеч не го познавам и се страхувам да му се доверя оттук нататък. Продължавам да си мисля, че ме манипулира с цел собствена изгода. Като се върне еуфоричен от работа си мисля, че пак е намислил нещо и ще ме излъже. Макар наскоро да разговаряхме така, че докосна струните на моето сърце и за момент си помислих, че е намерил верния път към мен, сега не съм убедена в това. Всъщност докато е в стрес е различен, а когато е в собствени води си е същия, без дори намек за промяна. А и аз се лутам все още много. Вероятно е заради тези две години лъжи и последствията от тях и заради страха, че отново може да ме нарани. “Вълкът козината си мени, но нрава не”- едва ли той ще е по-различен….
Може би и затова никога няма да му повярвам и никога няма да съм спокойна с него. Знам, че компромисът, който направих ще ми тежи цял живот. Но имам ли избор? А и децата искат своя си баща. Каквото и да е направил за тях той е баща им и те си го обичат. А и аз не виждам живота си без него. Твърде много и силно съм го обичала….Твърде много съм дала от себе си….