Painpoetry’s Weblog

Just another WordPress.com weblog

Гъбна история

Днес ми е много, много тъжно. След това, което преживях си давам едва сега сметка, колко кратък е животът и как може да свърши в един миг. Да ядеш уж сигурни гъби и да се отровиш – това му се вика по закона на всемирната гадост – голям шанс да приключиш със земния си път. Бях подложена на екстремни лечебни мерки за да запазят живота ми, защото не се знаеше каква гъба съм яла. И естествено като колега се престараха още повече. Важното е, че оцелях, макар сега да ближа рани и би трябвало да се радвам на добрия изход…., но аз точно днес съм адски тъжна.

декември 6, 2008 Posted by | Без категория | Вашият коментар

   

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.