Отдавна не съм писала и не съм изливала душата си.
Ето започна Новата година и както лети няма да я усетя пак. Дните са еднообразни, сиви, с много работа и много задачи. Това вече ме изнервя и ми се иска да има поне за малко край. Ей тъй да си помързелувам, да си чета книжка, да не мисля постоянно за задачи и приоритети. Ех, ако можех да отида на санаториум с процедури всеки ден…Само мечта….
Иначе при мен все същото. Болката си е вътре и ако не е работата, би ме „изяла“. Все по-малко време имам за размисъл и по-рядко се гневя, но пък сетя ли се…. да не си ми насреща.
Жадувам за липсващото в моя живот. Едва сега разбирам колко много ми е липсвала любовта. Децата растяха със своите проблеми, аз тичах покрай тях и не мислех за себе си. Сега когато са далече и пораснаха, все по-често се замислям за своите нужди и откривам неподозирано до сега желание за нежност, за внимание, за изненади.
Не знам дали някога ще ги получа, дали ще кацне и на моето рамо птичето на щастието.
Често се замислям какво всъщност е щастието. Казват и пишат в книгите, че то е в главата ти и е въпрос на лично усещане…. Да, но аз не го усещам.
Работата ми е добра, решавам бързо проблемите, справям сe с предизвикателствата, децата ми са студенти, имам си дом, кола, приятели. Да, всичко е хубаво, но не съм щастлива.
Всъщност през последните две години си дадох сметка, че не съм щастлива, но го усетих осезателно след 28.06.2008г., когато всичко се срути в един миг. Сякаш ми се отне почвата под краката и аз останах в бурния океан на наранената си душа без надежда. И от тогава се питам често дали някога ще позная истинското щастие и има ли го…….. Искам нещо много лично и много красиво. Но къде да го намеря?
Всъщност проблемът е, че искам да съм щастлива с моя съпруг, а не да го търся навън……
Да, той се опитва да прави нещо според разбиранията си, но аз не му вярвам, а и някак си ми изглежда като игра – фалшива игра. Няма изненади, няма я онази близост – неподправена и истинска, няма го онова приятелство, когато споделях всичко с него. ( Как изведнъж може да се промени животът ти и да разбереш, че 25 год си живял с човек, който не си опознал добре, че живееш по негови правила, че не си щастлив и си по-често тъжен и неразбран. )
И като се замислиш сивото ежедневие убива всякакви чувства, камо ли да си щастлив или да започнеш да живееш отново след такъв срив на доверие. Продължихме живота заедно, но сякаш по взаимно съгласие за търпимост, а не защото истински се обичаме. Останал е навика да сме заедно, да се грижа за него, да го посрещам и изпращам, да се тревожа когато е болен или пътува в сняг и лед. Да говорим само за работата и проблемите с нея, за децата и изпитите. И по-често прибирам се вкъщи, слагам масата, вечеряме в мълчание пред телевизора, или ако попитам как е минал деня – получавам някакъв отговор с вперен поглед в поредния кадър. Пием по чаша вино, но без наслада. И после „Стани богат“, филм, на който се чува гръмко хъркане…. И след това в леглото за да продължим уморени съня със стряскане, скачане и бълнуване, със спиране на дишането и хъркане… И така ден подир ден, и кажи, че щастието ти е в главата… Глупост!!!
Може би при повечето семейни е така, но аз не искам това! Искам други отношения, защото животът е кратък!
Как точно си представям семейното щастие? – Интересен въпрос! Трябва ми доста време за да го опиша. Пък и няма формула за това. Нека си остане лично…..Нали щастието се измерва не с броя на вдишванията, а с миговете в които ти спира дъха…. При мен са били много малко тези мигове.