Вълкът козината си мени, но нрава не!

След толкова време на очакване, търпение и опити да повярвам, че съпругът ми е достоен и ще се промени, всичко рухна в един миг. Отново сигнали, че нещо не е наред, разсеяност и понякога леки нотки на агресия, но по-умерени. Реших пак да проверя и о, ужас- наистина тези месеци се е опитвал да се отдалечи, но „пачаврата“ намери начин да си го върне. И… пак обещания, флирт и „отново ще дойде онова време“ / казано от него /. Тя само това чака – отговор с радост в гласа и естествено курвенския й смях. И сигнал, че след този разговор агресията й към него изведнъж изчезнала.
Какво да направя за себе си? Как да премахна гнева от душата си?
Няма формула, нали? Трябва сама да намеря отговора и решението!
Всичко, което се случи през тези вече три години така ми се отрази и така ме смачка, че не знам дали някога ще изплувам. Просто се лутам, не знам какво да направя, не съм сигурна и постоянно се съмнявам. Понякога изпитвам невероятен гняв и искам да го разкъсам, и да го изхвърля от живота си, но като го видя и той се надвеси над мен с „много, много те бибичам“ всичко се размива. Не знам колко е искрен и колко има игра в това! Съмнявам се, че просто се страхува да не изгуби сигурността и дома си. Не зная дали наистина ме обича…..А и след всичко, което направи, каза и манипулира….. Остава завинаги съмнението!!!