Какво предстои?

Вече три месеца седя пред компютъра и пиша. Да работиш на две места и да учиш не е никак лесно, а и освен това да си перфектната домакиня, съпруга и майка е просто извън силите. И така, поемайки на плещите си това предизвикателство доказах, че когато човек мисли позитивно и си разпределя правилно деня, може всичко. Малко повече от месец загубих в писане на дипломна работа. (Та то никак не било лесно!) Положих неимоверни усилия да я напиша и не бях доволна от себе си, но поради липса на време трябваше да приключа експресно. И така, отмина и защитата, по време на която се издаваше напрежението ми с трептящите трели в гласа. Пак твърде самокритична, се подцених, а всъщност след като отмина всичко си дадох сметка, че се представих блестящо и че дипломната ми работа съвсем не е лоша, а даже много добра.
Последва поредица от изпитания в рамките на две седмици след това. Бях изправена пред дилемата дали има смисъл да се боря със старата бюрократична система и с какво се нагърбвам? Но след една безсънна нощ и трескави размисли, реших – ще се боря и ще докажа себе си. Наведената за няколко дни глава отново се изправи и погледнах напред към хоризонта. Имам сили и трябва да направя нещо не за себе си, а за тези, които ми гласуваха доверие и стоят зад гърба ми през всичките трудни дни. За тези, които ме подкрепят и които ми помагаха, да напиша проекта си. За тези, които се надяват че ще променя “климата” в колектива.
Когато се изправих след поредното изпитание и погледнах тъжните очи на всички тях, които се страхуваха, че ще се откажа, разбрах, че нямам право да ги предам. Те вярват в мен! Отговорността стана още по-голяма, предизвикателството също.
Искрено се надявам всичко да свърши добре и да оправдая очакванията.
Но все още най-важното предстои!!!