Вече три месеца седя пред компютъра и пиша. Да работиш на две места и да учиш не е никак лесно, а и освен това да си перфектната домакиня, съпруга и майка е просто извън силите. И така, поемайки на плещите си това предизвикателство доказах, че когато човек мисли позитивно и си разпределя правилно деня, може всичко. Малко повече от месец загубих в писане на дипломна работа. (Та то никак не било лесно!) Положих неимоверни усилия да я напиша и не бях доволна от себе си, но поради липса на време трябваше да приключа експресно. И така, отмина и защитата, по време на която се издаваше напрежението ми с трептящите трели в гласа. Пак твърде самокритична, се подцених, а всъщност след като отмина всичко си дадох сметка, че се представих блестящо и че дипломната ми работа съвсем не е лоша, а даже много добра.
Последва поредица от изпитания в рамките на две седмици след това. Бях изправена пред дилемата дали има смисъл да се боря със старата бюрократична система и с какво се нагърбвам? Но след една безсънна нощ и трескави размисли, реших – ще се боря и ще докажа себе си. Наведената за няколко дни глава отново се изправи и погледнах напред към хоризонта. Имам сили и трябва да направя нещо не за себе си, а за тези, които ми гласуваха доверие и стоят зад гърба ми през всичките трудни дни. За тези, които ме подкрепят и които ми помагаха, да напиша проекта си. За тези, които се надяват че ще променя „климата“ в колектива.
Когато се изправих след поредното изпитание и погледнах тъжните очи на всички тях, които се страхуваха, че ще се откажа, разбрах, че нямам право да ги предам. Те вярват в мен! Отговорността стана още по-голяма, предизвикателството също.
Искрено се надявам всичко да свърши добре и да оправдая очакванията.
Но все още най-важното предстои!!!

Вълкът козината си мени, но нрава не!

След толкова време на очакване, търпение и опити да повярвам, че съпругът ми е достоен и ще се промени, всичко рухна в един миг. Отново сигнали, че нещо не е наред, разсеяност и понякога леки нотки на агресия, но по-умерени. Реших пак да проверя и о, ужас- наистина тези месеци се е опитвал да се отдалечи, но „пачаврата“ намери начин да си го върне. И… пак обещания, флирт и „отново ще дойде онова време“ / казано от него /. Тя само това чака – отговор с радост в гласа и естествено курвенския й смях. И сигнал, че след този разговор агресията й към него изведнъж изчезнала.
Какво да направя за себе си? Как да премахна гнева от душата си?
Няма формула, нали? Трябва сама да намеря отговора и решението!
Всичко, което се случи през тези вече три години така ми се отрази и така ме смачка, че не знам дали някога ще изплувам. Просто се лутам, не знам какво да направя, не съм сигурна и постоянно се съмнявам. Понякога изпитвам невероятен гняв и искам да го разкъсам, и да го изхвърля от живота си, но като го видя и той се надвеси над мен с „много, много те бибичам“ всичко се размива. Не знам колко е искрен и колко има игра в това! Съмнявам се, че просто се страхува да не изгуби сигурността и дома си. Не зная дали наистина ме обича…..А и след всичко, което направи, каза и манипулира….. Остава завинаги съмнението!!!

Гъбна история

Днес ми е много, много тъжно. След това, което преживях си давам едва сега сметка, колко кратък е животът и как може да свърши в един миг. Да ядеш уж сигурни гъби и да се отровиш – това му се вика по закона на всемирната гадост – голям шанс да приключиш със земния си път. Бях подложена на екстремни лечебни мерки за да запазят живота ми, защото не се знаеше каква гъба съм яла. И естествено като колега се престараха още повече. Важното е, че оцелях, макар сега да ближа рани и би трябвало да се радвам на добрия изход…., но аз точно днес съм адски тъжна.

Здравей, свят!

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!